Начало

Кварц

Кварцът е един от най-разпространените минерали на Земята. Състои се от силициев диоксид (SiO₂) и се среща в различни форми и цветове.

Кварцът (от немски: Quarz,) е минерал с химична формула SiO2. Има силно изразени пиезоелектрични свойства. Кварцът е най-разпространеният минерал на Земята. Съставлява 12% от литосферата. Силицият заема второ място след кислорода, изграждащ земната кора. Влиза в състава на силикатните минерали заедно с кислорода. Образува силициево-кислородни тетраедри (SiO4)4−, които подобно на полимерите могат да се свързват по различен начин помежду си. Кварцът заема място в топ десет на скъпоценните камъни още от древността. Срещат се воднобистър (планински кристал), бял (млечен кварц), виолетов (аметист), черен (морион), жълт (цитрин), опушен кварц (раухтопаз) и др. Хидротермален, магматогенен. Воднобистрите кристали намират приложение в оптиката, пиезокварцът – в радиоелектрониката и др.; красиво оцветените и прозрачните – като скъпоценни камъни в бижутерията и глиптиката. Използва се и в производството на часовници. Якост на натиск 200 – 300 MPa. При 575 °C скокообразно увеличава обема си и се разрушава. Немският термин Quarz произлиза от средногорнонемското twarc, вероятно със западнославянски корен със значение „твърд“, полския термин kwardy или чешкия tvrdý.

Разновидности на планински кварц

  • Планински кристал – безцветен, воднобистър, прозрачен;
  • Млечен кварц – млечнобял, непрозрачен, понякога просветляващ; синоним – „ледоподобен“ кварц;
  • Опушен кварц (раухтопаз) – кафяв;
  • Морион – черен кварц;
  • Цитрин – лимоненожълт, до оранжев;
  • Аметист – виолетов;
  • Розов кварц – просветляващ до прозрачен, розов до бледорозов кварц. Негова по-рядка разновидност е лавандуловият кварц;
  • Авантюрин или авантюринов кварц – непрозрачен до полупрозрачен кварцов агрегат (кварцит), съдържащ включения от дребни люспички хематит, гьотит или слюда. Цвят – зелен, кафяв, или червен, с характерни отблясъци (иризация);
  • Празиолит, зелен аметист – зелена и прозрачна разновидност, която се получава след нагряване на някои видове аметисти и цитрини от щата Минас Жерайс в Бразилия;
  • Сапфиров кварц – индигово син, с микроскопични включения на иглест рутил;
  • Хематоид кварц – синоними ягодов кварц, огнен кварц, Арлекин кристал, спекуларитов кварц и др. Червеникав или блед кафеникав цвят, който се дължи на включванията от хематит.

Аметист

Аметистът е виолетова разновидност на кварца, известна със своята красота и използване в бижута.
Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц (силициев диоксид). Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска. Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност. Името на аметиста произхожда от гръцката дума „aμέθυστος“ (аметистос) – „неопиянен“. В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен. Има свидетелства, че е бил използван за направата на бижута и печати в Египет и Мала Азия още през 3000 г. пр.н.е. Един от най-големите аметисти в света се намира в Националния исторически музей в Лондон и тежи 343 карата. Гигантски аметист се съхранява и във Вашингтон – неговата тежест е 1362 карата. Най-разкошните екземпляри са открити в Бразилия – района Рио Гранде до Сул, руската планина Урал, островите Шри Ланка и Мадагаскар, а също и в САЩ.

Пирит

Пиритът е сулфиден минерал в земната кора с химична формула FeS2.Много често съдържа примеси като мед, кобалт, сребро, злато, цинк и никел. Съдържанието на желязо в него е 47%, а на сяра – 53%. Има метален блясък, твърдост по скалата на Моос 6 и кристализира в кубична сингония. Цветът на пирита е златистожълт. Името му произлиза от гръцката дума πυρίτης (piritēs), която означава в буквален превод „огън“. Дължи се на факта, че при удар изхвърля искри. Другото име, с което пиритът е известен, е „Златото на глупаците“. Открит е още през каменната ера, когато е използван за палене на огън. Хората са го използвали, защото е могъл при одраскване с друг металически предмет да възпроизведе искра. В Древността алхимиците често правели различни експерименти с пирит. Често те опитвали да превърнат обикновен пирит в злато. Древни лечители смятали, че пиритът влияе на нервната система и го препоръчвали на пациентите си като най-добро лекарство. Смятало се, че този камък може да окаже накаква висша помощ на притежателя си, като например да стане лидер във всичко. Находища на пирит се експлоатират в Русия, Норвегия, Франция, Германия. В България пирит се среща в почти всички полиметални находища в Родопите и Бургаско.

Малахит

Малахитът е зелен минерал, който се формира от медни соли. Често се използва в бижута и декоративни предмети.
Цвета му произхожда от медта в състава му. Има различни цветове, но те всичките клонят към зелено. Най-популярният и днес малахит е с наситено зелен цвят. Формулата, с която се означава, е CuCO3.Cu(OH)2. Блясъкът на този минерал е стъкловиден. Повърхността на камъка е много крехка. Като цяло малахитът е чуплив и податлив на одрасквания. И днес за ценителите на такива природни богатства, малахитът е изключително скъп. Минералът е открит още в древни времена. В древен Египет дори са го използвали като грим, който са си нанасяли само фараоните и някои влиятелни особи, находище на малахит в Африка се намира в днешен Заир. В по-късен етап от времето малахитът се използвал и се окачал на амулети, като се вярвало, че предпазва от опасности. Другото име на минерала е „Огледалото към душата“, точно защото древните са мислели, че той може да проникне и да отрази душата на притежателя му. Находища на малахит има в Русия, Заир, Чили, Австралия и други. В България малахит е известен в окислителната зона на много медни и полиметални находища. Образците от тях са само с колекционна стойност. Плътен декоративен малахит е намерен в находище Елаците, Етрополско. Установен е също така в находище Кремиковци, Софийско.

Ахат

Ахатът е разноцветен минерален агрегат на кварц. Той е вид халцедон, който съществува в различни цветове. Образува се в мехури от магма, пълни с вода, богата на силициев диоксид (SiO2 + H2О), водата се изпарява и през това време останалата маса кристализира в кварц (по-рядко тези кристали стават жълто-виолетови от желязото Fe, Fe³+; тогава се наричат аметист). Това е само един вид от тази група минерали. Ахатите запълват процепи сред различни ефузивни скали, хидротермални жили, а също така заместват и някои седиментни образувания (корали, амонити, фосилна дървесина и др.).